Реклама
Тази тема е заключена - не можете да отговаряте или да променяте мнения
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
http://www.webcafe.bg/id_47021881_Dnevnikat_na_edin_politsay
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
kiro_of_the_day
Фиат идол

Регистриран на: 08 Сеп 2005
Мнения: 10020
Местожителство: Кюстендил
Отговорете с цитат
http://viaranews.com/2014/09/28/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D0%BF%D1%80%D1%83%D0%B3%D0%B0-%D1%81%D0%B8%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%86%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%83/

Yellow_Flash_Colorz_PDT_37 Yellow_Flash_Colorz_PDT_37 Yellow_Flash_Colorz_PDT_37
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла Посетете сайта на потребителя Skype Акаунт ICQ Номер
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
http://mayaiv.com/srs-celebrity/
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
http://automedia.investor.bg/a/0-nachalo/23509-kak-honda-uspia-da-natrie-nosa-na-general-motors/
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NikMar
Фиат идол

Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3864
Местожителство: Габрово
Отговорете с цитат
85-те най-богати имат колкото най-бедните 3.5 милиарда в света

„В последните години има война между класите и моята класа спечели."
Това са думи на милиардера Уорън Бъфет, които той изрича преди три години и които важат и днес — само че разликата между най-богатите и най-бедните хора е още по-голяма.
Ето колко сериозно е положението: От Oxfam са изчислили, че 85-те най-богати хора в света, между които Карлос Слим, Бил Гейтс и Марк Закърбърг, притежават общо толкова пари, колкото най-бедните 3.5 милиарда души на планетата.
И въпреки всичките приказки за спешната нужда да се работи по проблема с неравнопоставеността по отношение на доходите, мегабогатите просто стават още по-богати.
Според Oxfam в периода март 2013 – март 2014 г., богатството на същите тези 85 милиардери е нараствало с 668 млн. долара всеки ден.
Тези хора са толкова богати, че ако Бил Гейтс харчи по 1 млн. долара на ден ще са му необходими 218 години, за да похарчи всичките си пари. Това обаче никога няма да се случи, защото Гейтс ще печели милиони долари на ден лихва от останалата част от богатството си.

Прочети повече на: http://profit.bg/news/85-te-naj-bogati-imat-kolkoto-naj-bednite-35-miliarda-v-sveta/nid-130773.html

Победа на детски отбор с 53:0 шокира Испания
Победа на детски футболен отбор предизвика шок и смут в Испания. Тимът на Атлетико Асналкасар, съставен от 12-годишни момчета, разби Паломарес Хуниор със звучното 53:0, съобщи Eurosport.

Загубилите напуснаха шампионата на Андалусия след срамното поражение. Атлетико дори беше критикуван от ръководителя на местните ученически първенства Хулиан Ниса, който определи резултата като „некоректен и подкопаващ спортната философия“.

Това не означава наказания за момчета като нападателя Адриан Салеро Ромеро, който вкара хеттрик в първите шест минути и общо 13 гола за мача. Неговият братовчед Антонио Ромеро Роман пък реализира пет гола за седем минути.

Проблеми вероятно ще има за треньорите, които са настоявали мачът да се изиграе въпреки наличието само на девет играчи в състава на Паломарес. Голяма част от децата са били взети от отбора за 10-годишни, защото нямало достатъчно 12-годишни.

Вероятно така е редно – защото загубата с 53 гола разлика предизвиква смях на хората по света, но малчуганите на Паломарес едва ли някога ще забравят поражението.

http://fakti.bg/sport/119676-pobeda-na-detski-otbor-s-53-0-shokira-ispania
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
ogi28b
Член на Сдружение Фиат Форум България
Член на Сдружение Фиат Форум България

Регистриран на: 17 Авг 2007
Мнения: 17749
Местожителство: София
Отговорете с цитат
От Инвестор.бг:

-------------------

В 1982 г. Лари Уолтърс от Лос-Анджелес решил да осъществи отколешна мечта - да полети, но не на самолет. Той изобретил собствен начин за пътешествие по въздуха. Уолтърс завързал към удобно кресло 45 метеорологически балона, напълненни с хелий, всеки от които с диаметър около 1 метър. Седнал в креслото, взел запас сандвичи, бира и пушка. Приятелите му отвързали въжето и Лари полетял. Г-н Уолтърс имал намерение плавно да се издигне на трийсетина метра, креслото обаче рязко се понесло и стигнало 5 километра.
Съседите били леко озадачени. Да звъннат на 911? Защо? Човекът е отлетял. Да се лети не е забранено. Законът не е нарушен. Насилие не е имало. Америка е свободна страна. Искаш да летиш - лети.
...След четвърт час диспечерът на близкото летище приема доклад от пилота на пристигащия лайнер:
- Момчета, между другото, известно ли ви е, че тук в коридора за приземяване някакъв идиот лети на градински стол?
- Моля??? - отговаря диспечера, смятайки, че халюцинира от преумора.
- Както вече казах - лети си! Държи се за стола си. Все пак летище е, та си помислих, че някак не е редно ...
- Командире, - усещат се метални нотки в гласа на диспечера, - имате ли проблеми?
- Аз ли? Не, никакви, всичко е нормално.
- Не бихте ли искали да предадете управлението на втория пилот?
- Защо? - учудва се командира - Не ви разбирам.
- Полет 1419, повторете доклада си на диспечера!
- Както казах, във вашия коридор за приземяване някакъв идиот лети на градински стол. На мен не ми пречи, но вятърът, сами разбирате...
Диспечерът изключва високоговорителя. Началникът на смяната гледа с широко отворени очи. Към пистата се устремяват пожарни и бърза помощ, тя е освободена, всякакво движение е прекратено, очаква се аварийно кацане. Лайнерът се приземява е нормален режим, по стълбицата се втурват агент на ФБР и психиатър.
Доклад от следващия самолет:
- Защо по дяволите някакъв кретен на разноцветни балони ми препречва пътя? Вие изобщо следите ли какво се случва във въздуха?
В диспечерската настава тиха паника. Неизвестен психотропен газ над летището.
- Спокойно, капитане. Освен вас, някой друг вижда ли го?
- Вие какво искате от мен? Да зарежа управлението и да се втурна в салона да преглеждам пътниците да не би някой случайно да е ослепял?
- Защо смятате, че биха могли да ослепеят? Още какви признаци на разстройство бихте посочили?
- Земя, аз нищо не смятам, просто казах, че тази гадна птица на въженца изпълнява ролята на въздушно заграждение. А разстройство бих нарекъл работата с вашето летище.
Диспечерът тресе глава и се опитва да я облее с чаша вода. В крайна сметка се залива с чаша кафе.
Трети самолет:
- Бих искал да споделя с вас джентълмени, че твърде нелепо и самотно изглежда на такава височина човек без самолет.
- В какъв смисъл??!!
- О. И в пряк, и във философски... и в аеродинамически.
В диспечерската подозират първоаприлски номер, но календарът показва съвсем друга дата. Четвъртият лайнер е ледено вежлив:
- Земя, докладвам, че току що някакъв човек за малко не влезе в левия ми двигател, създавайки опасност за аварийна ситуация. Не искам да замърсявам ефира при кацане. След завършване на полета съм длъжен да подам писмен доклад.
Диспечерът гледа въздушното пространство с погледа на Горгона Медуза, убиващ всичко, което шава.
- ... И кажете на студентите, че ако тези идиоти ще празнуват Хелоуин то това няма да свърши добре! - моли следващия.
- Колко са?
- Откъде да знам?
- Спокойно, борд. Доложете поред. Какво виждате?
- Пистата за приземяване виждам отлично!
- По дяволите пистата!
- Не разбрах? Какво имате предвид?
- Продължавайте кацането!!
- А какво според вас правя? Земя, при вас там всичко наред ли е?
- Кажете - вие наблюдавате ли неидентифициран летящ обект?
- Защо да е неидентифициран? Съвсем даже си е идентифициран.
- Какво е това?
- Човек.
- Той какъв е, суперйога? Как лети там?
- Откъде да знам какъв е.
- Добре, дайте поред. К ъ д е г о в и ж д а т е ?
- Вече не го виждам.
- Защо?
- Защото отлетях.
- Кой?
- Аз.
- Къде?
- Земя, вие полудяхте ли? Аз правя заход за кацане при вас!
- А човекът къде е?
- Кой?
- Който лети!!!
- Аз не мога да го следя! Откъде да знам, къде е! Пуснали дявол знае кого в в коридора за кацане и на всичкото отгоре искат и да го проследяваме! Въобще не ми дреме къде е той сега!
- Спокойно, капитане. Можете ли да го опишете?
- Кретен на градински стол!
- А защо лети?
- Защото е кретен! Хванете го и го питайте защо!
- Но какво го държи във въздуха? - в отчаяние хрипти диспетчера. - Каква магична сила? Какво е летателното му средство??? Все пак не може да лети на стол!!!
- Към стола му са привързани топки.
По-нататък следва непреводима игра на думи, диспечерът е разбрал, че нашият въздухоплавател е привързал тестикулите си за стола и иска да разбере по какъв начин този садомазохизъм предизвиква подемна сила.
- Господ във въздуха го държи за яйцата ли?
- Сър, аз се придържам към традиционната сексуална ориентация, и не ви разбирам напълно - политкоректно отговаря капитана. - Той е завързал за стола въздушни балони, сър. Очевидно са пълни с лек газ.
- Откъде има балони?
- Този въпрос към мен ли е?
- Извинете капитане. Бихте ли го описали?
- Мъж на средна възраст. С риза и бермуди.
- Бял или черен?
- Син.
- Капитане!?!?!? Какво значи - син?...
- Вие знаете ли, каква е температурата отвън? Пробвайте сами да полетите без самолет.
Този радиообмен от лудницата се провежда в ритъма на рап. Въздушното движение е интензивно. Диспечерът моли за таблетка против шизофрения. Пристигащите самолети биват пренасочени към други летища. Излитанията са спрени.
... На радарите - нищо! Човекът е мъничък и никак не е метален, балоните са малки и латексови.
Свързват се с военните. Обясняват и се заклеват, лекарят на летището потвърждава вменяемостта на обаждащия се.
Вдигат изтребител.
...Нашият въздухоплавател в преизподнята над бездната, във фрустрация от ужаса, замръзнал и замаян, едва поемащ разредения леден въздух, с предсмъртен поглед съпровожда снижаващите се край него лайнери. Той замръзва заедно с нещастното си столче, люшкан и тласкан, съзнанието започва да го напуска.
Поредния рев е особено могъщ - на сто метра лети изтребител. Главата на летеца с любопитство е обърната в неговата посока. Подминал балонната си цел, изтребителят се обръща и при обратния курс пилотът вдига палец за поздрав.
Такова нещо нашия бивш летец-курсант не може да издържи, зрителния център в замръзналия мозък подава команда за впръскване на адреналин, сърцето тласва кръв - и той показва на пилота среден пръст.
- Жив. - неодобрительно докладва изтребителя на базата.
Вдигат полицейски хеликоптер.
Спасителната операция завършва бързо - снайперът прострелва един балон. После втори. Междувременно, вечерния бриз е отнесъл стола, балоните и естествено нашия приятел над морето.
Отдолу е събрана цяла флотилия катери на бреговата охрана. Свободната публика на всевъзможни плавателни средства се наслаждава на зрелището и пречи на катерите.
Третия балон се пръсва и снижението става очевидно.
На петия прострелян балон нашия човек се пльосва във вълните.
Но въжетата, на които са се държали надутите балони са се увили във високоволтовите проводици... Целия район Лонг-Бийч остава без електричество.
Лекарят напипва пулс на шията, гледа в зениците, слага система с кофеин, глюкоза и релаксанти във вената. Докторът се отдръпва, на пострадалия веднага изсипват чаша уиски в гърлото, трият ушите, бият шамари .... и едва след това четирима матроси успяват да разтворят пръстите и да разплетат краката, увити като змии около стола.
При такъв интензивен масаж той започва да се съвзема. Самостоятелно започва да трака със зъби. Усмихва се, когато в каменните от треперене мускули забиват инжекции. Накрая произнася първата псувня. Животът се завръща.
И когато на крайбрежната улица го прехвърлят в линейка и светкавиците на пресата заслепяват тълпата, нахална кореспондентка успява да се промуши микрофон между санитарите и да запита:
- Кажете, защо все пак направихте всичко това?
Той отговорил: "Човек не може да стои без работа". Mr. Green
****
Лари Уолтърс е единствения човек, който е включен в почетната книга с Дарвиновите награди,
макар да е останал жив и фертилен след приключението си."
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
sa6obravoto
Фиат фанатик

Регистриран на: 13 Фев 2011
Мнения: 920
Местожителство: Пловдив 03 Западен
Отговорете с цитат
Копирано от Народния форум:
Тема за допълване на акумулатор:
"...след наливането не забравяй да провериш какъв е цвета на антифриза
ако е станал мътно червеникав и сгъстен , съжалявам - голфа ти е в цикъл..."
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
NikMar
Фиат идол

Регистриран на: 29 Ное 2006
Мнения: 3864
Местожителство: Габрово
Отговорете с цитат
60 ценни автомобила - случайно открити във Франция
http://novanews.bg/news/view/2015/02/06/100957/60-
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
http://www.webcafe.bg/id_547575647_arena
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
ВИНАГИ ДВАМА, ВИНАГИ...

ИВО СИРОМАХОВ

Георги и Иван са родени в една и съща година. Живеят в един и същ панелен блок, играят в една и съща градинка. Двамата са неразделни приятели.
Но още в детската градина между двете момчета се заражда конкуренция. Георги ходи с по-скъпи дрешки и има по-хубави играчки. Иван пък има по-дълга пишка. Постоянно си ги мерят и на Иван винаги му е с няколко милиметра повече.
Веднъж в пясъчника се скарват за някаква играчка и Георги изкрещява на Иван: “Ти си копеле. Нямаш баща”. Иван му хвърля пясък в очите. И двамата се разревават, после се сдобряват.
Когато стават на 7 години, двамата тръгват в едно и също училище, в един и същ клас и седят на един чин.
Георги е пълен отличник и е любимец на учителките. Иван е по-разсеян и по-мързелив, но Георги винаги му подсказва и му дава да преписва домашните. Но пък Иван тича най-бързо от целия клас, а на футбол винаги вкарва най-много голове.
Веднъж някакви по-големи момчета спират пред училището Георги и искат да му вземат парите. Иван се сбива с тях и отнася няколко шамара, но успява да защити приятеля си. Георги е трогнат. Двамата се заклеват, че каквото и да се случи, винаги ще останат приятели.
В пети клас Иван пропушва. Георги знае за това, но го прикрива. Даже отвреме-навреме му дава пари за цигари.
В седми клас двамата едновременно се влюбват в едно и също момиче – зеленооката Мила. Тя харесва Георги, защото е възпитано момче, от добро семейство, но става гадже на Иван, защото е по-атлетичен и винаги успява да я разсмее. Иван и Мила ходят на училище хванати за ръце и в междучасията се целуват пред всички.
Сърцето на Георги е разбито. На един рожден ден той изпива половин шише водка и се нахвърля върху приятеля си: “Майка ти е курва, всички мъже от квартала са спали с нея”. Иван го сваля на пода и го рита в главата до кръв. Георги е откаран в болницата с мозъчно сътресение, а Иван е изключен от училището.
След седми клас Георги е приет в елитна гимназия. Иван е пратен да живее при баба си, защото майка му е избягала в Испания с някакъв тираджия. Иван учи във вечерна гимназия, започва да пие. Хващат го да краде ракия от супермаркета и го изпращат в затвора за малолетни в Бойчиновци. След една година се връща оттам, но вече е друг човек – усмивката му е изчезнала, погледът му е празен. Животът за него сякаш е свършил.
В елитната гимназия Георги отново е пълен отличник, печели олимпиади, става комсомолски секретар. Но момичетата го смятат за скучен и го отбягват. Съучениците му се подиграват, викат му “зубър”. Момчето отчаяно търси начин да бъде харесан от връстниците си. Затова става футболен фен. Ходи в агитката на ЦСКА и там излива агресията си, трупана през годините. След един мач с Левски, феновете на двата отбора се чакат край стадиона, за да се бият. И Георги е там, с маска на лицето и със стоманен бокс в джоба.
Боят е яростен и кървав. Сред агитката на Левски Георги мярва погледа на Иван. Няма как да сбърка тези тъмни, дълбоки очи. В мелето някой спъва Иван и той се просва по очи на асфалта. “Убийте мръсното говедо!” изкрещява Георги и се нахвърля с бокса върху поваленото момче. Десетина човека го бият и ритат, докато се задави в собствената си кръв. Секунди преди да припадне, Иван разпознава приятеля си и изхърква “Жоро, ти ли си?”
След няколко месеца идва демокрацията. Георги и Иван се виждат на митинг пред “Александър Невски”. Прегръщат се. Георги публично запалва комсомолската си книжка. Тълпата го аплодира.
След митинга двамата отиват на кръчма и се напиват. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Карат бармана да им пусне любимата им песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги...”
По някое време става ясно, че Иван няма къде да спи. Георги го прибира в апартамента на родителите си. На сутринта Георги се събужда с тежък махмурлук. Иван го няма. Няма ги и златните бижута на майката на Георги.
Година по-късно Георги вече е студент в Оксфорд. Иван краде коли в Германия и ги продава на българските мутри. Няколко пъти го стрелят, но оцелява. Жени се за проститутката Валя – бивша “Мис България”, която му ражда син. Иван го кръщава Георги. На най-добрия си приятел.
Георги завършва образованието си, връща се в България и става депутат от управляващата партия. Партията краде безнаказано и Георги бързо забогатява. Купува си къща в “Бояна”. Кара Бентли. В парламента среща зеленооката Мила от началното училище, която сега работи като репортерка. Георги я кани на вечеря, след седмица я води на почивка в Бали, а след месец вдигат сватба. След година им се ражда дъщеря. Георги я кръщава Ивана. На най-добрия си приятел.
Междувременно Иван се е издигнал много в йерархията на бандитския свят. Престанал е да краде коли и вече управлява група от двеста престъпници. Бизнесът му е наркотрафик, проституция и поръчкови убийства. Купува си къща в “Драгалевци”. Кара “Майбах”. Вестниците пишат романтични очерци за богатата му душевност и изключителната му състрадателност към слабите.
Идват избори и Георги решава да покани Иван в къщата си в “Бояна”. Ядат гъши дроб и трюфели. Пият “Дом Периньон”. Припомнят си как навремето са се били за глупости и се смеят. Пускат си любимата си песен от детството – “Приятели” на Тоника СВ. “Винаги двама, винаги...” Зеленооката Мила е леко смутена. Да, Георги е много мил, грижи се за нея, осигурил й е страхотен стандарт на живот, но нещо в усмивката на Иван кара слабините й да потрепват.
Вечерята приключва. Георги и Иван сядат да пушат дебели пури пред камината.
- Имам едно бизнеспредложение към теб – казва тихо Георги.
- Кого трябва да трепем? – ухилва се Иван.
- Никого не трябва да трепем – обяснява Георги. – Тия времена свършиха. Сега сме цивилизовани политици. Национално отговорни. Работим в рамките на закона. Обаче идват избори.
- Нямаш проблем – казва Иван. – Държа триста хиляди цигански гласа. Но вече имам оферта от ДПС. Ако си над нея – твои са.
- Не ми се играе на дребно – казва Георги. – Триста хиляди гласа не ми вършат работа. Трябват ми два милиона избиратели.
- Нямам толкова.
- Може и да имаш. Искам да направиш партия. Партия, която да играе срещу нашата.
- Ебаваш ли се?
- Не се ебавам. Чета социологически проучвания. Хората са против нас. На изборите ще вземем в най-добрия случай 20 процента. На власт ше дойдат некви прошляци и ше ме питат как съм купил тая къща и за кво карам такава кола.
- Кофти.
- Кофти, ама може и да го избегнем. Предлагам ти сделка. Правиш партия, изцяло финансирана от нас. Плюеш ни яко, обещаваш, че ще ни вкараш в затвора. Идваш на власт и не ни закачаш.
- Жоро, това е пълен ташак. Кой ше гласува за мен?
- Всички. Българите са бунаци, ше ти повярват и ше те изберат.
- Ама аз съм престъпник.
- Още по-добре. Българите се кефят на престъпниците. За тях те са романтични герои. Ше ти направим хубава кампания. Ше ти изберем кандидат-депутати, които хората харесват. Бивш космонавт, бивша олимпийска шампионка, бивш журналист, некой интелектуалец за цвят....
- Жоро, заеби. Не ставам за тая работа. Как ше управлявам държава?
- Няма да я управляваш. Само ше даваш интервюта. Ние ше управляваме. Чрез теб.
- Заеби! Не става.
- Офертата ми е 15 милиона.
Иван усеща, че му се завива свят. Не знае дали е от изпития алкохол, или от предложената сума. Като типичен българин почва да се пазари. Иска 20 милиона, накрая склонява на 18. Стискат си ръцете, сделката е сключена. Пускат си отново любимата си песен от детството - “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги...
На изборите партията на Иван печели малко над два милиона гласа. Точно колкото е прогнозирал Георги.
Иван става министър-председател. Обещава, че ще прати Георги и обкръжението му в затвора. Георги и обкръжението му се хилят вкъщи пред телевизорите. Нали те са платили за цялата постановка.
Иван усеща какъв кеф е да си на власт. Говори каквото си иска, прави каквото си иска. Единственото, което му липсва от предишния живот, са убийствата. Навремето, като го дразнеше някой, Иван го утрепваше. Сега вече не може, неудобно е някакси.
Но пък открива много як заместител на убийствата – жълтата преса. Ако някой го дразни, плаща някой лев, за да напишат, че е убил баба си, изнасилил дядо си и продал сестра си. Кеф!
Четири години по-късно пак идват избори и Иван отново е на гости на Георги в “Бояна”. Ядат, пият, слушат “Приятели” на Тоника СВ. Винаги двама, винаги... Георги отправя нова оферта за изборите, но Иван я отхвърля. “Къф си ти, бе?”, вика му, “аз съм министър-председател, мога да те навра на майка ти у путката”.
- Пич, самозабравил си се – казва му Георги. – Спомни си кой те вкара в политиката и кой ти даде кинтите.
- Кво си ми дал бе, боклук? – крещи Иван. – Да не си ми шеф? Аз съм шефа сега. Шеф съм на цялата държава!
Георги се опитва да го успокои, но Иван е озверял. Вика охраната си и им нарежда да пребият Георги. Докато охранителите бият Георги, Иван изнасилва зеленооката Мила и дъщеря й – Ивана. Ивана става глухоняма от преживения шок.
Няколко дни по-късно внезапно умира синът на Иван – малкият Георги. Аутопсията установява, че е отровен с неизвестно вещество.

****
Трийсет години по-късно Иван и Георги попадат в един и същ старчески дом. Иван е на инвалидна количка, не може да движи ръцете и краката си. Георги може да ходи, но не може да говори. Само мучи, от устата му текат лиги. И двамата са с памперси и миришат на лайна.
Отвреме-навреме зеленооката Мила им идва на свиждане.
Но те не могат да я познаят. Мислят я за неква санитарка. Зеленооката Мила бута между увисналите им челюсти парченца баница, а те я гледат с празни очи и лигавят пръстите й.
После Мила си тръгва, а Георги и Иван остават втренчени в мръсния прозорец на старческия дом.
Винаги двама, винаги...
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
Не знам кой е автора, копи/пейст от профила на Д-р Радева във фейсбук Mr. Green


Искам да ви разкажа една случка, която ме разтърси емоционално…една изповед от дълбоките недра на душата ми. Ще го направя сега, докато съм още трезва!.....Беше обичайна понеделнишка вечер, след обикновено досадния първи работен ден от седмицата. Аз и моя любовник,Паулу Коелю, седяхме в кухнята, където бях нарязала салатка в една купа и двамата си бяхме сипали по 100 гр ракия в малки чашки. По телевизията даваха Биг Брадър…Да! Аз съм от хората, които твърдят, че това е простотия и не го гледат, но всъщност го гледам. Не пращам sms-и, щото съм на Мтел ! Паулу се беше вторачил в лаптопа си и неуморимо щракаше върху клавишите…ще си помислите, че пише нова книга.. Не!..просто се заяждаше с някой във фейсбук групата. Не си приказвахме в този момент. Тишината на спокойствието се разцепваше единствено от крясъците и писъците на компетентните коментатори, поканени в студиото. Отпих глътка от кехлибарената течност, която се разля в мен като мощен водопад и ме отнесе по течението на спомените, забравяйки за момент нелепата брада на Ники Кънчев! Денят ми беше доста натоварен в болницата…постоянно прииждаха болни хора и всички до един бяха пили Вода ! Ехх, Богу! Кога ще се научат тези хора, че водата не трябва да се пие ?! Спомних си за караницата ми с Божидар Димитров… Беше четвъртък следобед ..страшна жега!.. Бяхме се разбрали да се видим на градинката на Кристал, да го поздравя за рождения ден и да му подаря бутилка ракия, от моята. От дума на дума стигнахме до темата за чудотворната вода от Плиска. Казах му: “Божидаре, престани да заблуждаваш хората! Такова нещо като чудотворна вода няма !… кой знае какви бактерии щъкат в тая дупка… ще се изпонасерат хората като я пият !!!“. Той ми се развика, че така подкрепял туризма…Аз пък му казах, че си играе със здравето на хората…Абе мани, мани ! Цяла София ни слушаше истериите. В крайна сметка ми стана обидно, взех си бутилката и си тръгнах демонстративно. Не след дълго направиха анализ на водата и след това му поискаха оставката…не знам кой пусна сигнал срещу него.
Отпих нова глътка….Вниманието ми отново се прикова върху екрана на телевизора, където коментираха една от участничките. Жена на възраст, с цвят на косата като портокал. Повод за поредната драма беше фактът, че на младини е дала алкохол на бебето си и го е оставила на закачалката в гардероба на дискотеката, докато тя самата се е разцепвала вътре в заведението….Че кой не го е правил !? – замислих се аз. В следващия момент камерата се премести и думата взе Цветелин, едно приятно момче с коефициент на интелигентност, колкото на краставица. Опитваше се да каже нещо морално извисено, но си личеше, че му е трудно. Стана ми жал за него…Искаше ми се да го върнат обратно в къщата, само за да го изгонят пак…Ники Кънчев го прекъсна, като любезно му каза да млъкне и обяви, че това е най-великото шоу на света и да очакваме след две седмици Вип Брадър. В този момент се подсмихнах леко, само защото преди няколко дни Нико Тупарев ми се обади да ме покани да участвам. Ще кажете : „Що пък тая са я поканили ?!… къв ВИП е Радева ! Никой не я чувал !“
Така е, не се считам за ВИП персона. Но явно продуцентите са счели за достатъчен факта, че списание Forbes ме обяви за една от десетте най-влиятелни българи, веднага след Пеевски и Джорджано, а пък National Geographic ме обявиха за “Лечителката на народа” !....В крайна сметка с продуцентите не се разбрахме за условията и хонорара, и им отказах! Не може да ни държат там като затворници и да няма алкохол…и бюджета да ми зависи от некви Пеньовци. Притеснявам се за здравето си.. пък и пациентите ми имат нужда от мен.
Допрях чашата до устните си…. и изпитах онова страшно чувство на празнота…Да, чашата ми беше празна! Станах и отидох до хладилника, за да си налея от пластмасовото шише с ракия, което държим там. Тъкмо щях да си претопля и пълнените чушки от онзи ден за вечеря. Отворих вратата, лампата светна и сърцето ми замръзна….но не от студенината на хладилника, а от чувството на безпомощност, което изпитах когато осъзнах, че…..РАКИЯТА БЕШЕ СВЪРШИЛА! Как допуснах да се стигне до това…..Ами да! – спомените ми ме връхлитаха като пенсионерки промоциите в Кауфланд ! – Предната вечер изцедих последната капка от бидончето, което служи като първоизточник на алкохола в нашия скромен дом. Периодично си ходим на село, за да се запасяваме от избата. Но не се очертаваше да отидем скоро. Опела на Коелю се беше развалил- някакви маркучи, биалетки, простотии….беше на сервиз…. Ами сега !?! Това знак ли беше ? Това ли се беше опитвала да ми каже Ванга преди 30 години…. Да, и аз съм ходила при петричката пророчица и сигурно съм единствения човек, който не си спомня нищо, защото бях пияна на мотика…а съм сигурна, че ми каза нещо много важно… за света и бъдещето на човечеството. Какви бяха опциите ми в тази тежка ситуация – Да купувам от магазина !?…Не! Не мога да си го позволя на една лекарска заплата…дори да взимах рушвети, пак нямаше да мога да си позволя да изкупя витрината с алкохола в магазина, за да имаме да преживеем, докато се оправи колата……..Или пък да поискам от съседите ?...Не! С какви очи ще ги погледна хората и ще им искам от ракията…да си опозоря името ! Погледнах към Коелю, който все по-енергично натискаше клавишите.. явно, че фейсбук спорът се беше разгорещил. Той нищо не подозираше за кризата, която беше настъпила и аз бях тази, която трябваше да му съобщи. Как да му кажа? За каква мърла ще ме помисли !? Голяма буца беше заседнала в гърлото ми и не ми позволяваше да издам и звук за случилото се. Той изведнъж спря да пише, усетил уплашеният ми поглед върху себе си. Погледна ме директно в очите. Усещах проницателният му поглед с всяка клетка на тялото си и очаквах да настъпи Армагедон. Той знаеше !!! Може би беше видял шишето, а може би и сам беше го изпразнил…Мислех, че ще ми се развика, ще стане скандал, ще се обвиняваме взаимно или ще почне да ми цитира тъпотиите си… бях готова да си събера багажа и да се скрия вдън земя. Той стана и се запъти към лавицата с книги. Протегна се и взе една книга…мислех, че ще ме замери с нея, но той я отвори и се приближи към мен. Когато дойде съвсем близо успях да видя, че това не беше обикновена книга…всъщност беше кутия във формата на книга, а вътре…о ,Боже !..а вътре имаше стъклена бутилка от 700 мл, пълна с кехлибарена ракия. Веднага познах бутилката, тъй като това беше същата бутилка, която бях приготвила за рождения ден на Божидар Димитров ! Краката ми се подкосиха, а очите ми се напълниха със сълзи. Неконтролируемо се метнах в прегръдките на Коелю и устните ни се преплетоха в страстна, изпепеляваща целувка ! Моят герой !!! Да откриеш сродната си душа, да можете да се разбирате без думи, само с поглед – БЕЗЦЕННО! Не знам накъде ще ни отведе вятърът на съдбата…още ни е рано за сватби и деца, но знае ли човек.. вярвам в щастливия край ! Едно само ще ви кажа…може би Божидар Димитров беше прав и водата от аязмото наистина е чудотворна !!!..............................Биг Брадър свърши, но нощта тепърва започваше……
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
dikanio
Фиат идол

Регистриран на: 25 Юли 2007
Мнения: 5248
Местожителство: София/Пазарджик
Отговорете с цитат
http://olx.bg/ad/ford-taunus-1974-1-3-55-ks-ID694V0.html#bb0e3fadc3
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение
Реклама
                          
Забавни и интересни текстове
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети
Не можете да прикачвате файлове
Можете да сваляте файлове
  

 

Тази тема е заключена - не можете да отговаряте или да променяте мнения